
„Важно е, при избора на модел за финансиране на здравната система, да не се допуска популизъм или лобизъм, да не се прибързва, а задълбочено да се изследват процесите и правилно да се предвидят последствията“. Това заяви пред LexMedica News д-р Галинка Павлова, управител на ДКЦ – 5 във Варна и бивш заместник-председател на Български лекарски съюз.
„Здравеопазването е изключително деликатен сектор със социално значение и изисква премерени действия“, добави д-р Павлова.
Според нея съществуващият здравноосигурителен модел в страната е отдавна изчерпан, от което, без съмнение, потърпевши са ипациенти, и работещи в сферата на здравеопазването. Като най-сериозни съществуващи проблеми, които налагат реформата, д-р Павлова посочи следните:
-
- регионални диспропорции;
- дефицит на кадри;
- работа не според знания и опит, а в условие на административно наложен лимит;
- значително доплащане от пациентите и още много проблеми в системата;
- липсата на приоритетно отношение към извънболничната медицинска дейност (ИБМД);
-
- непрекъснато нарастващ брой на болничните заведения, без промяна в качеството на предлаганата медицинска помощ;
- липсата на яснота за необходимите финансови ресурси – няма остойностяване на медицинските дейности, няма електронно здравно досие, даващо възможност за контрол и проследяемост движението на пациентите;
- некоректното поведение на държавата, като вносител на здравни осигуровки – девет категории освободени лица.
„Всичко това само доказва, че действащият здравноосигурителен модел е изчерпан и конпроментиран, пораждащ конфликти между участниците в системата“, посочи още д-р Павлова.
Д-р Павлова приема като крачка напред усилията на политиците за диалог и промяна, но по думите ѝ, това трябва да стане много внимателно, с проучване на добрите примери за решение на проблема в други страни, без сляпо копиране на различни модели. Решението на проблемите д-р Павлова вижда в:
- Чист здравно-осигурителен модел с увеличаване на вноската или надграждане на системата със здравно застраховане.
- Цялостна демонополизация на здравната каса или частична по отношение само на застраховките.
- Задължително или доброволно здравно застраховане.
„Предлаганите два модела на министър Ананиев имат както своите позитивни, така и своите негативни страни“, коментира Галинка Павлова. Според нещ, моделът, който ще се избере в крайна сметка, няма да бъде нито модел „А“, нито модел „Б“, а нещо средно между двата и ще бъде резултат на дискусии и обсъждания между засегнатите страни. „Широките обществени дискусии ще спомогнат за минимизиране на риска от неправилни решения и вероятно ще искристализира трети модел, съчетал плюсовете от обсъжданията на заинтересованите страни.“
„Ако се случат промените ще се създадат условия за лична мотивация; по-голяма прозрачност и завишен контрол, реализиран от застрахователи и пациенти; регламентирано увеличаване на финансовия ресурс за здравеопазване; конкуренция между финансовите институции, чрез множество здравни каси за управление на паричните ресурси за здраве и други положителни механизми за усъвършенстване на системата“, коментира още д-р Павлова.
Според нея: „Добре би било да се започне с частична демонополизация на касата и във времето да се премине към пълна конкуренция между финансиращите субекти. Първият стълб да запази солидарния здравноосигурителен модел и да се включи финансово самоучастие на всички пациенти в размер на 10%; вторият стълб да доразвие системата, чрез въвеждане на допълнително доброволно здравно застраховане за определени пакети медицински дейности с лични партиди“.
„За да бъдем честни с пациентите, дори и да се случат по най-добрия начин, промените във финансирането на системата няма да решат натрупаните проблеми, да повишат качеството на медицинската дейност, удовлетвореността сред пациентите и няма да възстанови доверието в българското здравеопазване. Здравната ни система се нуждае от незабавна същинска реформа на хоризонтално и вертикално организационно и функционално ниво, както и от политика за управление на човешките ресурси“, завърши д-р Павлова.




